Признание

Навън се кани да вали, дъждовна капка се процежда самотен си някаде и ти, но блясва лъч надежда. Непознат си, толкова далечен измислен образ ти от мен красив, на самота обречен виждам те на някоя си в плен. Морето разярено се бошува горски

Навън се кани да вали,
дъждовна капка се процежда
самотен си някаде и ти,
но блясва лъч надежда.
Непознат си, толкова далечен
измислен образ ти от мен
красив, на самота обречен
виждам те на някоя си в плен.
Морето разярено се бошува
горски звяр надава вой,
вятъра смразяващ вън ликува
доволен от гнева си той.
Това е времето във мен
а може би и в теб дори
и превръщаш се от нощ във ден
за да се събудиш с мен в зори. Автор: Александър Ненов